Намирам замечателно колко лесно хората захвърляме скъпи за нас неща! За съжаление имам опит в тези неща, доста по-голям от колкото бих искал да бъде и поне теоретично си представям как би трябвало да бъде. За да не се стига до момента, когато го осъзнаем, страдаме и горчиво съжаляваме...понякога, но пък вече е сторено. И невинаги можем да си го намерим обратно. Както с ретро вещите. Когато е вече поостаряло и неинтересно с лека ръка го наричаме "за боклука", но след още известно време се оказва, че всъщност е било ценно и хубаво, но вече е в боклука.
Да можеш да мислиш нашироко и да трупаш на широко не е хич лошо! Поздравления и много целувки за тези, които могат и да знаете, че го оценявам! И много здраве на другите!
