Не знам дали сте забелязали, но от известно време България започва и от гледна точка на етноси да става разнообразна!
Първи бяха
виетнамците,
кубинците и всякакви други наши приятели...ама тях ги няма вече! Остана само кубинеца в Белене(за него повече в БГ-филма "Проблемът с комарите и други истории").
После дойдоха
китайците. Много. И не намаляват. Като умре някой, друг негов роднина идва нелегално и му ползва паспорта. На умрелия. Гледах го по телевизията, нищо че не гледам телевизия!
После дойдоха
шефовете ни! Големите компании се сетиха, че ще компенсират спада в продажбите на запад, с ръста на продажбите на изток. И дойдоха. И бяха прави! Много ги разбират нещата, ееей!
После дойдоха
англичаните. Ама не тия младите, готините от Лондон, а ония другите. Пенсионерите от Уорчестър. Правил човека цял живот сос уорчестър в завода, спестявал си парите и сега си купил къща в Балкана, нашия Балкан.
Освен това има
хора от цял свят, усетили страстта и освободеността на българките и побързали да се оженят за такава. После наш'те момичета ги въртят кат агне на шиш, ама...
А накрая дойдоха и тези с
малкия бизнес - напр. симпатяга от Лондон, който купува апартаменти в центъра на София(от тия с високите тавани), ремонтира ги със стил и ги дава под наем на шефовете ни за яко кинти. Ама трябва да си отворен симпатяга за да имаш стил, само с пари не става, български юнаци!
Или пък двамата от
Бътчерс - няма да им пиша имената, за да не станат прекалено известни. Те двамата, особено единия, другия си е наше момче, дойдоха в България и отвориха ресторант в София. Единия(чужденеца) е не-знам-си-коя генерация гастроном и има доста знае как(know how), а другия(нашето момче) е супер симпатичен, затова е и на предна линия в заведението, пък и той вече има знае как. Благодарение на единия, който освен опита е и със смесени корени, ресторантът предлага една от най-интересните и автентични кухни в София. Щото и в Мис Каприз е италианска кухня, но надали бай Готвач е ходил в Италия, камо ли да се учи там, пък камо ли да е италианец! Като се започне с немска
кухня(започвам с нея, за да има градация), испанска, френска, италианска, та до латиноамериканска! Момчето си разбира от работата! Малко по-скъпо е, но си заслужава! Едно от малкото места в София, в които човек знае за какво си е дал парите! За да не останете с излъгани очаквания, не е заради количеството, то е в Тропс къща. Но е определено достатъчно. Абе, точно е.
Кратка извадка от предложения: Киш-а(quiche) им е станал известен, разбрах наскоро. Гаспачото на няколко пъти made my day! Да не говоря за телешкото им в различни вариации: стекове(свикнете да е средно изпечено, това е оптималното за телешко месо), асадо(вчера се зарадвах с едно такова), телешко със сос чимичури и други сигурно, за които не се сещам. Дори и картофената супа с круша, която навремето опитах, само колкото да се похваля, че съм опитвал такова нещо, се оказа супер вкусна! Вчера пък десерта беше изцедено кисело мляко със балсамов сос, звучи като да го е правил Евгени Минчев, но също си беше много вкусно. А едно време имаше там една симпатична Юлия(на нея и казвам името, защото вече не е в България), която беше голяма специалистка по десертите, ммммм! Като цяло е толкова вкусно, че по някое време усетих, как прекалено голяма част от заплатата ми отива там и се наложи да редуцирам малко кулинарните ми оргии.
И това обаче не е всичко, което може да се каже за Бътчерс.
Интериора има две страни: в предната част има уюта на социалистически магазин, заради хладилната витрина и белия кантар от едно време, но пък добре подредените бутилки вина и аристократично висящия бут хамон, издава класата. Вътрешната част има уюта на селска кръчма от едно време с разпръснати такива детайли, които го качват на нивото на добър ресторант(виж закачалките за дрехи по стените). В който обаче човек се чувства спокойно и не мисли, какво ли ще си помисли сервитьора, ако объркам малко етикета. Лежерно и приятно, но с класа.
И да завърша с другото, което ме кара да ходя там. Постоянната
публика. Наистина красиви хора, хора с интелигентно излъчване, с интелигентни професии, много чужденци. Там е едно от местата в София, където постоянно чуваш я немски, я испански, разбира се английски, та дори и италиански...макар отдавна да не съм го виждал викащия италиянец.
Ами като го прочетох...много силни аргументи ще ви трябват, за да ме убедите, че има по-добро място в София от това.
А за техния бар в съседство ще пиша друг път.
Бътчерс
ул. Шейново 4а
P.S. Преди пишех на английски идеите къде да се ходи в София, но те чужденците вече го знаят това място.
Предвид опита и всеобщото мнение за френската техника, аз не бих си кръстил E.P.-то толкова смело The French Machine. Minitel Rose са част от френския колектив Valerie и ако трябва да се опише стила им бих го нарекъл retro-future-pop. Групата е едно от откритията ми за 2008!
Един от най-добрите албуми на годината! Въпреки твърде многото Atari-, Nintendo-мелодийки, или може би заради... Надявам се преди съвсем да е спряло да ми се ходи по клубове, да ги чуя на парти. Представям си го много добре! И весело! 
Vive la Göteborg! Електро поп в най-истинския му вариант. Първото впечатление е, че слушаш The Knife. Толкова силна прилика е малко дразнеща, но пък качеството е достатъчно добро, за да им простим! Дори да ги слушаме до писване!
Great thirteen tales!!! Най-приятния албум, който съм слушал от много време насам!!! Разбира се компанията, с която се слуша е от огромно значение!!! И когато и компанията е невероятна... комбинацията е божествена!!! Обичам те, αγάπη μού!!!
