A tribute to the LP

Тъй като кръга хора, използващи плочи по предназначение, става все по-малък, веднага се намериха такива, които да измислят ново приложение. Или поне на обложките. Забавно е! Порови се в снимките, със сигурност ще откриеш нещо познато!

www.sleeveface.com

Flash Mob: che fenomeno!

Време е за нещо ново!
Колкото и да ни се струва, че нищо не се случва в София, все пак тук и там се появяват някои интересни събития. Този или онзи реши да дойде в София, и то не за друго, а просто защото вероятно му се поема пътя от българския организатор, а на него му е интересно да види как живеят хората в най-източната от Европите.
Но нека ние си организираме нещо! Сами!

Една идея за някой, който би се наел да го направи:

flash mob
(FLASH mawb) n. A large group of people who gather in a usually predetermined location, perform some brief action, and then quickly disperse. —v., —adj.

Уговарят се хората предварително с мейли или sms и нещо се случва сред нищо неподозиращата тълпа. Дали ще е бой с възглавници, или щурм на някой mc'donalds или просто замръзване на място, варианти много, зависи от находчивостта на организатора.

Аз не мога. Искам, но съм се вкарал в капитализма (9 tо 5), а и нямам канала за комуникация.

Както се сещате в други страни го има отдавна:

Пазарна икономика 1

Ще ви разкажа за моята загадка от няколко години насам!
Един много загадъчен пример за Guerrilla маркетинг.

Из цяла София (разбирай центъра), по всички "модерни" улички и местенца или където просто има графити се вижда редом с някои красиви (или други не толкова) и следния: "y-maria.com". Отначало помислих, разбира се, че е страницата на някой графити-артист, клуб, списание или нещо такова. Какво беше учудването ми обаче, когато натискайки enter се натъкнах на нещо невиждано!

Нещо, което прилича на първата интернет страница в света! Интернет страницата на фирма за шофьорски курсове "Мария"! Логото на фирмата е гениално! Не мога да разбера форда с крилата, част ли е от логото или не, но във всеки случай и той е гениален! Изброени са и най-силните доводи да изберете точно тази фирма, в раздела "Курсове": ..... 4.Започване веднага .... 9.Ниски цени (евтино) - ако не знаете какво значи една цена да е ниска .... 13.Перфектния инструктор! Наистина е забавно: ....във вкъщи ....! Всичко го има и на английски, разбира се!

Телефона за контакт е само на Иван Мениджъра - изчакайте банера в горния край на началната страница да се смени. На снимките са само жени. Може би са разчитали, че дамите с чаровната си усмивка ще привлекат повече клиенти. Особено тази на директорския стол е особено симпатична, а и самата снимка вдъхва доверие, че фирмата се води от истински професионалист (не разбрах дали това е Иван). След дълго пресяване, като че ли за любима ще се спра на снимката на млада красавица поседнала сластно на учебната кола, в раздела "Курсове", под летящия Форд. Също не пропускайте и в "Контакти", вдясно, поп арт колажа на бентли с табелка форд на фона на Тадж Махал. Сега пък тази смислова връзка ще обмислям цяла вечер...

Не виждам логиката! Как може една фирма, която използва толкова напредничав начин за реклама да има толкова назадничава интернет страница?! И за мен все още стои загадката, защо точно на тези места си правят рекламата. Откъде ги знаят?! Единственото обяснение, което ми хрумва е, че примерно братовчедчето е графити-артист и вуйчо му да му е казал, като ще драска, поне да пише и фирмата, пък той да му купува спрейовете, че не са евтини.

Ще съм особено благодарен ако някой ми обясни случая!

P.S. Няма такава страница, моля ви да я погледнете!

Пазарна икономика 2

Основен принцип на пазарната икономика: търсенето определя предлагането. И ние българите нали сме супер умни ("втори след еврейте"), веднага прилагаме наученото в практиката.

Продукт: вафла

Целева група: кой яде редовно вафли?
Деца (от ... до 11 години), юноши (от 12 до 20) и като цяло младите хора до към 25, когато вече могат да си позволят и по-скъпи захарни удоволствия. Тоест посланието трябва да заговаря тази публика. Кое е това послание, което може да обедини 7-годишния пикльо и 22-годишен студент от Бургаския свободен университет??? Какво обича бъдещето на България? От какво се интересуват, за какво четат, какви са им целите в живота, кои са им идолите, все въпроси които съвсем логично водят до едно-единствено решение! Съжалявам, че не мога да спомена фирмата стигнала до това гениално решение, но нямат страница в интернет.

Стратегия, вследствие на взетото решение: Създаване и налагане на нов бранд вафли - вафла "Борец"!
Канали за разпространение: всички будки, лафки и т.н. Аз я видях на Попа.

Представям си много добре и телевизионната реклама: дебел и смачкан тип (надеждата на Угърчинската школа по борба) спира черен мерцедес '92 върху добре поддържаната тревичка пред заведение с много плакати като за публичен дом, излиза с черните си очила, черния си анцуг, отгоре с черна кожена шуба, отхапва от четири вафли "Борец" една върху друга и казва в камерата "Ибааах ти вафлътъ"!

За съжаление не можах да си купя вафла "Борец". Бяха свършили!
Явно работи гореописаното!

Sofia is getting multicultural

Не знам дали сте забелязали, но от известно време България започва и от гледна точка на етноси да става разнообразна!

Първи бяха виетнамците, кубинците и всякакви други наши приятели...ама тях ги няма вече! Остана само кубинеца в Белене(за него повече в БГ-филма "Проблемът с комарите и други истории").

После дойдоха китайците. Много. И не намаляват. Като умре някой, друг негов роднина идва нелегално и му ползва паспорта. На умрелия. Гледах го по телевизията, нищо че не гледам телевизия!

После дойдоха шефовете ни! Големите компании се сетиха, че ще компенсират спада в продажбите на запад, с ръста на продажбите на изток. И дойдоха. И бяха прави! Много ги разбират нещата, ееей!

После дойдоха англичаните. Ама не тия младите, готините от Лондон, а ония другите. Пенсионерите от Уорчестър. Правил човека цял живот сос уорчестър в завода, спестявал си парите и сега си купил къща в Балкана, нашия Балкан.

Освен това има хора от цял свят, усетили страстта и освободеността на българките и побързали да се оженят за такава. После наш'те момичета ги въртят кат агне на шиш, ама...

А накрая дойдоха и тези с малкия бизнес - напр. симпатяга от Лондон, който купува апартаменти в центъра на София(от тия с високите тавани), ремонтира ги със стил и ги дава под наем на шефовете ни за яко кинти. Ама трябва да си отворен симпатяга за да имаш стил, само с пари не става, български юнаци!

Или пък двамата от Бътчерс - няма да им пиша имената, за да не станат прекалено известни. Те двамата, особено единия, другия си е наше момче, дойдоха в България и отвориха ресторант в София. Единия(чужденеца) е не-знам-си-коя генерация гастроном и има доста знае как(know how), а другия(нашето момче) е супер симпатичен, затова е и на предна линия в заведението, пък и той вече има знае как. Благодарение на единия, който освен опита е и със смесени корени, ресторантът предлага една от най-интересните и автентични кухни в София. Щото и в Мис Каприз е италианска кухня, но надали бай Готвач е ходил в Италия, камо ли да се учи там, пък камо ли да е италианец! Като се започне с немска кухня(започвам с нея, за да има градация), испанска, френска, италианска, та до латиноамериканска! Момчето си разбира от работата! Малко по-скъпо е, но си заслужава! Едно от малкото места в София, в които човек знае за какво си е дал парите! За да не останете с излъгани очаквания, не е заради количеството, то е в Тропс къща. Но е определено достатъчно. Абе, точно е.
Кратка извадка от предложения: Киш-а(quiche) им е станал известен, разбрах наскоро. Гаспачото на няколко пъти made my day! Да не говоря за телешкото им в различни вариации: стекове(свикнете да е средно изпечено, това е оптималното за телешко месо), асадо(вчера се зарадвах с едно такова), телешко със сос чимичури и други сигурно, за които не се сещам. Дори и картофената супа с круша, която навремето опитах, само колкото да се похваля, че съм опитвал такова нещо, се оказа супер вкусна! Вчера пък десерта беше изцедено кисело мляко със балсамов сос, звучи като да го е правил Евгени Минчев, но също си беше много вкусно. А едно време имаше там една симпатична Юлия(на нея и казвам името, защото вече не е в България), която беше голяма специалистка по десертите, ммммм! Като цяло е толкова вкусно, че по някое време усетих, как прекалено голяма част от заплатата ми отива там и се наложи да редуцирам малко кулинарните ми оргии.

И това обаче не е всичко, което може да се каже за Бътчерс. Интериора има две страни: в предната част има уюта на социалистически магазин, заради хладилната витрина и белия кантар от едно време, но пък добре подредените бутилки вина и аристократично висящия бут хамон, издава класата. Вътрешната част има уюта на селска кръчма от едно време с разпръснати такива детайли, които го качват на нивото на добър ресторант(виж закачалките за дрехи по стените). В който обаче човек се чувства спокойно и не мисли, какво ли ще си помисли сервитьора, ако объркам малко етикета. Лежерно и приятно, но с класа.

И да завърша с другото, което ме кара да ходя там. Постоянната публика. Наистина красиви хора, хора с интелигентно излъчване, с интелигентни професии, много чужденци. Там е едно от местата в София, където постоянно чуваш я немски, я испански, разбира се английски, та дори и италиански...макар отдавна да не съм го виждал викащия италиянец.

Ами като го прочетох...много силни аргументи ще ви трябват, за да ме убедите, че има по-добро място в София от това.
А за техния бар в съседство ще пиша друг път.

Бътчерс
ул. Шейново 4а

P.S. Преди пишех на английски идеите къде да се ходи в София, но те чужденците вече го знаят това място.

Deal of the year

Трябва да се похваля с най-новата си придобивка! След дълго безуспешно търсене по форуми, съвсем случайно на улицата срещнах една госпожа, която обикаляше магазините в квартала с колелото, което толкова търсех! Оригинален Raleigh-chopper! След импровизиран пазарлък и малко задръстване, което предизвиках, успях да я убедя, че точно нейното старо колело ме интересува, да ми даде телефона си и да помисли по продажбата на велосипеда. Малко по-късно се сдобих с култов обект за децата в UK през късните 70' и ранните 80'. Моят е от 1975, всички части са оригинални, няма нищо подменено, дори и гумите! Има достатъчно фенове по цял свят за съвети, дори в UK се продават още части, така че следващия сезон съм и с огледала в съответния-look и все пак нови гуми, разбира се с оригиналния червен кант! След като го видях и в Common People на Pulp ( http://www.youtube.com/watch?v=uhUrN5J27y8 - от 1:52), вече съм още по-сигурен в добрата сделка!
НЕ СЕ ПРОДАВА!!!

Цената не е всичко!

Добре дошли в един от най-скъпите квартали на София - Лозенец! Имам късмета да съм се родил и израстнал тук, но все още не мога да разбера, кое е това нещо, което оправдава такива цени... Със сигурност обаче не е пейзажа!

Daddy cool

Доживях да отида на баня!

В София, не знам от убеждение ли, принципи ли, или пък недоразбран understatement, се избягва красивите сгради да се реновират! Добре, че някои такива сгради са ги оценили я някоя чуждестранна фирма, я някоя пицария, та ги постегнат! Т.е. другия път погледнете с други очи на съборетината, покрай която минавате, представете си я реновирана. Забележете красивите перила на балконите на някой блок с изпопадала мазилка в центъра! София наистина има свойте красиви ъгълчета!

Софийската баня за мен е една от най-красивите сгради на София. За нея: сградата е запусната от десетилетия. Работи се обаче! С типично българските темпове, ние си държим на традициите! Яваш, яваш - същото като маняна, маняна, но без тази нотка на спешност! Казаха ми, че проекта бил в ремонта да са заети хора с трудно физическо или социално положение, което ако е вярно оправдава забавянето. Но си мисля, че в България сме още доста далеч от толкова социална ангажираност! Дано да е вярно де!

И все пак ДОЖИВЯХ ДА ОТИДА НА БАНЯ! Да видя отвътре софийската баня! Сградата е била толкова красива отвътре, колкото и отвън. Разбира се, пак по утвърдена българска традиция, голяма част от тази красота в момента се покрива с не дотам чаровни гипсокартон и лъскав гранитогрес! Luxus pur! Слава богу, че няма как да "оправят" и куполите на високите зали!

И все пак има и нещо положително в цялата работа по ремонта! Докато е строителна площадка е една добра локация за неконвенционални културни събития. Още ме е яд, че съм пропуснал партито на списание 1, преди няколко години май.

Актуалното събитие в момента е изложба на артисти от България, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Индия, Нова Зеландия, Унгария, ЮАР и Южна Корея. Идеята е да се предствят места в различни градове, които дотолкова са се слели с пейзажа, че биват подминавани, а не заслужават! (Локацията на изложбата не е случайна)
Инициативата цели да сблъска зрителя с различен поглед към заобикалящата го среда и да провокира тяхната чувствителност и ангажираност към местата около тях. И аз това искам!

На гости на Карлсон

Хубаво е, че има няколко човека в София, които бълват идеи как може да стане по-интересен живота в силно европейската ни столица! Лошото е, че е рядко и за малко! Catch the rabbit, става работата.
Та снощи го хванахме! Заека де! На два пъти! За една вечер! Направо се почуствах, че съм в някоя истинска столица, където постоянно се случват някакви културни събития, че дори и нелегални!

Как никой досега не се е сетил, че покривите на панелните блокове могат добре да се използват и за по интересни прояви от укрепване съоръженията на алпинистите за външни изолации (http://www.izolacii.eu/ - не че има нещо интересно тук, но много ми харесва как звучи)?!
Та Карлсон, който цяло лято беше из Европа, се върна на покрива и се сети, че може да има и по-интересни неща там! Организира нелегално кино на покрива. Т.е. вече изпуснахте "Париж, Тексас"!

Влизаш в асансьора пълен със спомени от БГ и EU, последен етаж, тъмни коридорчета и изпитания за сетивата, когато зрението е сведено до нула и хоп, на покрива!

must hear v.2_08

minitel rose - the french machine [2008]

Предвид опита и всеобщото мнение за френската техника, аз не бих си кръстил E.P.-то толкова смело The French Machine. Minitel Rose са част от френския колектив Valerie и ако трябва да се опише стила им бих го нарекъл retro-future-pop. Групата е едно от откритията ми за 2008!


Crystal Castles - Crystal Castles [2008]

Един от най-добрите албуми на годината! Въпреки твърде многото Atari-, Nintendo-мелодийки, или може би заради... Надявам се преди съвсем да е спряло да ми се ходи по клубове, да ги чуя на парти. Представям си го много добре! И весело!

zeigeist - the jade motel [2008]

Vive la Göteborg! Електро поп в най-истинския му вариант. Първото впечатление е, че слушаш The Knife. Толкова силна прилика е малко дразнеща, но пък качеството е достатъчно добро, за да им простим! Дори да ги слушаме до писване!

va - greek cinema revisited [2008]

Много приятна компилация за фон на неделно шматкане, питие на балкона или други особено безгрижни занимания. Вдъхновена от музиката на стари гръцки култови (извинявам се за изтърканата дума) филми.

Lykke Li - Youth Novels [2008]

Дори и да има нещо гнило в Дания (собствения ми опит ме кара да не вярвам на този мит), то със 100%-ова сигурност в Швеция няма! Не мога да разбера какво се случва там, но от ABBA насам шведите "с малки суми, но редовно" добавят към музикалното богатство наистина качествена музика! (Уточнение: без Dr.Alban!)
В този случай дори и обложката е произведение на изкуството: текстове и красиви снимки отпечатани на груба кафява хартия! А за гласа и да не говорим! Като слязла от небето звучи...дали пък не е наистина така???

Fujiya & Miyagi - Lightbulbs [2008]


Първо не е дуо, а трио! Второ не е японско, а британско! И трето, отново е с трудно достижимо качество! Истински пример за интелигентна музика!

Има разбира се много други качествени издания от тази година, но повечето ще ги знаете, а и все пак трябва да остане място и за вашите предложения за Тор10!